Земенска планина
Планината се простира от север на юг на около 17 км, а ширината ѝ от запад на изток достига до 12 км. Разположена е в южната част на физикогеографската област Краище като границите ѝ са следните:
На изток — Земенският пролом на река Струма я отделя от Конявска планина.
На юг — долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от Кюстендилската котловина.
На югозапад — долината на река Драговищица я отделя от Чудинска планина.
На запад — долината на река Уйнещица (ляв приток на Драговищица) я отделя от Изворска планина.
На северозапад — долината на река Добродолска я отделя от Кобилска планина.
На север и североизток — долината на Треклянска река ((десен приток на Струма) я отделя съответно от Пенкьовска планина и Рудините.
Билото на планината е плоско и заравнено, разположено на около 1200 м н.в. На него стърчат отделни заоблени върхове: Тичак (1294,9 m, най-висока ѝ точка в северната част), Силни връх (1244,6 m), Гламен (1212,4 m), Иванов камък (1207,9 m), Мечка (1176 m). Склоновете ѝ са стръмни. Малката река Брестница (десен приток на Струма я разделя на две части: северен и южен, като северният дял има по-ясно изразени върхове от южния.
Изградена е предимно от триаски варовици, пясъчници и доломити с множество карстови форми — кари, карни полета, пещери, понори, ували и др. Прорязва се от няколко суходолия, като единствената постоянно течаща река е река Скакавица. Във връзка с карстовия терен са и множеството карстови извори, които се ползват за напояване и питейно-битово водоснабдяване.
Климатът е преходно-континентален поради топлите въздушни маси, които навлизат откъм Егейско море. Почвите са предимно излужени канелени горски и рендзини, но и едните и другите са тънки и на места напълно ерозирани. Тя е силно обезлесена, като само по североизточните ѝ склонове са запазени редки гори от дъб и в по-малка степен бук, габър и липа.
